Откраднат час...

10 авг. 2008 г., 10:44

Поэзия » Любовная

758 0 4

Притварям очи и мълча,
очакваща тебе.

Усещам дъха ти, с който ме галиш,
сливам устни с тези, с които ме мамиш.

Отдавам се цяла в твоите ръце,
по-живо едва ли било е мойто сърце.

Треперя цяла в забрава...
че само още час ни остава...

Час откраднат имаме само,
а после ще тръгнеш и ти...

Че път към вкъщи имаш,
и жена - очакваща те с мечти.

Ще ме целунеш,
ще ми пожелаеш „лека нощ",
а аз тихо сама ще се сгуша.

Кротко смирена, за да поплача,
под завивката ще се промуша.

Ще искам да заспя,
да не мисля,
че в крайна сметка...

съм втората аз...

Тайно ще броя минутите, оставащи
до другия откраднат час...