Тъгата аз не ще прогоня,

споменът за теб е още жив,

открадната любов е тази нашата,

като живота, буен, див.

Красотата на света, невидима е тя за мен,

защото бавно ме убива таз открадната любов.

Но ти си много променен

и аз не искам вече да крада любов.

Дните нижат се безкрайно,

в летен дъжд и зимен студ,

но ти все така, омайно,

си чаровен, бляскав като изумруд.

Но външността редовно лъже

и може лесно да те подведе,

"Недей се дава, пак да те подлъже",

но в капана аз отново хващам се.

Минаха година, даже две,

но ти не ме обикна,

обикаляше по всички барове,

но с мене ти не свикна.

Сега сама аз пиша 

стихотворения за моите страдания.

Глупаво е, а може би детинско,

но понякога подлагам се и на гадания. 

Не ме съди, защото те обичам,

минават ден и нощ, и ден.

В проблеми аз не те въвличам,

защото отчаяна съм от живота безвъзмезден.