Открадната от вятъра невеста
- жадна, боса му пристанала...
- слънчова невеста вятърът откраднал!
В душата си я той поканил - да тича
волна като в детските си спомени...
и люлка й направил - да полита във небето,
та Слънчо да я вземе в самотата си отново
- ненапила се, обута с бягства боси...
- любимата на вятъра откраднал!