Изтрих те с опакото на дланта
като сълза, изпусната от слабост,
проклех те с черна клетва в мисълта,
кръвта пречистих от ненужната ти сладост.
Прерязах вените на всичко между нас
и спомените изгорих на еретична клада.
От днес ще сочи север вътрешният ми компас,
че южното е само кал и плява.
Направих си хербарий от лъжи,
надеждата прокудих в плесенясалото гето.
Усещам те ! Все още ми тежиш!
Открих те в ритъма задъхан на сърцето.