21 нояб. 2007 г., 12:38
Когато отчаянието свърши.
А то накрая все пак си отива.
Когато с длан сълзите си избърша,
откривам изведнъж, че съм щастлива.
Понеже имам сетива, които
нещата възприемат по-различно.
Понеже не забравям да се питам,
способна ли съм още да обичам.
И мога да се трогвам от снежинка,
от лист обагрен, от сълза човешка,
а сянката на птича перушинка,
понякога за мен е твърде тежка. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация