13 июл. 2008 г., 23:11

Открития 

  Поэзия
1285 1 12

Когато днес очакващо я гледах,
открих във мен неясни страхове,
разхвърлях ги и ритуално ги погребах
(не ми е нужен пълен набор грехове)!

Усетих някак Ревността да приближава,
усмихнах се, а Тя ме порица:
- Не вярвам тази мисъл да те забавлява -
как тя е майка, не на твоите деца.

Да, страдах силно за това и се убивах,
дълбоко се проклинах и скърбях,
намирах грешките ù - в себе си ги скривах,
докато всичко, някак изведнъж, признах:

- Когато се разпъвам сам и се оставям
на твоят кръст - изпълнен с обвинения,
откривам се отново и сега съзнавам -
не са ми нужни твоите вълнения!

© Ивайло Проданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??