21 янв. 2011 г., 20:19

Откривател 

  Поэзия
1189 0 15

Откривах народи, наричах любови,

в могъщия пролом бях аз Магелан –

мъжествен и властващ насън, но в окови

на тъжен и нежен, любовен мой блян…

 

Тъй времето спря и разби се компасът,

тъгата пропи се от нежност в нощта…

Роден откривател, съзрях те внезапно…

След хиляди мили… открих Любовта…

 

Докосна тъгата ми твоята нежност

и сякаш в нощта се взриви океан,

събирал талази от чувства и тленност –

могъщ и обсебващ, себичен, желан…

 

Съзрях, че живееш във мен, Магелане,

и с твоята участ ме дебне нощта…

Какво пък, след мене нали ще остане:

“Живял, обикалял… открил Любовта”…

 

Декември, 2010г.

Тополовград,

Николай Далков

 

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??