С поглед сведен към земята,
вървя по пустата алея
и диря с изхабените си стъкленици
птиче с дяволски очици.

Бързо слънцето се спуска,
мракът пречи ми да търся
птичето любимо:
"Де ли пърха?"

Трепет нежен бодва ми сърцето,
чуруликащи
живо,
ясно,
страстно,
многогласно,
птичките се борят за светлината на фенера.

Седя на пейката далечна
с листа на коляно
и молив във ръка
и лампата над мене ме огрява,
а сянката отдолу леко шава.

Погледа, пронизващ далечината,
търси отговора на въпроса:
"Защо ли бягаш от живота?"

Нещо весело,
игириво
докосва ме ,
шепти ми във ухото,
а аз гледам заслепен,
сънувам ли, или живея.