Откровение...
Три пъти посягах над думите -
да им сложа вериги. Да ги усмиря.
Три пъти ръцете отпусках -
не можах да простя.
Слушах музика. Спирах мислите -
исках доброто да взема на стоп.
Да избягаме от мястото на причините.
В свят без теб. В друг живот.
И мълчах. Съдех себе си и упреквах
твоята жажда за власт.
Тънката тишина ти отива.
Замълчи! Търся себе си аз.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены