Главата ми е пълна със поезия
и с песните на сто авлиги.
Дали затова не мога да търпя лъжи,
напудрени слова и фалшиви сълзи?
И пряма съм с любимите си хора?
Дали затова по улиците се спъвам и падам?...
Във мене лумва като пламък
горещо възмущение
срещу рутината и опошляването
на чувствата и любовта!
Защо на всичко свято
прекъсваме връвта?
О, къде е принцът на бял кон,
за да ме отведе
в Царството на Приказките?
Защо се бави толкова?
Кога ще дойде?
Копнея само обич,
а се препъвам в камъни.
И все пак има надежда,
щом главата ми е пълна със поезия
и с песните на сто авлиги.
© Латинка-Златна Все права защищены
Пък...я продължавай да пишеш, чакам с нетърпение...аз ще те чета!
Ники