NikoletaPetkova (Nikoleta Petkova)
9 20
9 янв. 2018 г., 08:36

Откровение 

  Поэзия » Любовная
1109 1 5

Откровение
 
Исках нещо да ти кажа аз преди да завали,
дъждът премина и сякаш мислите ми той изтри.
Не помня нищо и нищо не мисля,
исках просто ума си да изчистя.
Но нещо ме прободе там, където всяко място е заето -
дълбоко вътре в сърцето!
Боли ме и още не зная, болката каква е!
Но така е...
Ти бе моя илюзия, моя мечта,
за теб пророних и първата сълза.
Допуснах под кожата ми ти да влезеш, 
сега обаче трудно ще излезеш.
"Прости ми, не си виновен!
Върни ми свободата и волната усмивка, които

взе със себе си след първата отбивка."
Едва ли някога ще те забравя, но дори да го направя,
аз ще помня винаги това,
че друго можеше да е сега!

 

Николета Петкова
 

© Nikoleta Petkova Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Винаги може да е друго. Хубаво откровение!
  • Чудесно!
  • Ръжда не хваща първата любов.
    И след години белегът остава.
    Като една целувка през стъкло
    от спомените стихове създава...
  • Така е Sunny! Това беше едно от първите стихотворения, които написах в гимназията и затова реших да бъде и първото публикувано.Чувството да споделя е наистина страхотно. Благодаря за подкрепата!
  • Не е бил подходящият човек!
    Любовта ще дойде съвсем неочаквано и ще заличи
    всички нерадостни мисли, горчивина и болка... 🌻🍀🌻💝🌻
Предложения
: ??:??