На кръстопът... Разцепва се на две -
сърцето ми - на болка и надежда.
Ту страда то, ту искрено зове
след неочакваната наша среща.
Изправен съм пред трудната дилема -
по старият ли път да продължа
или по нов със тебе да поема,
чисто сливайки душа с душа?
Защо те мъчи моето признание?
Съмняваш се! Не ще те укоря!
Нужно е и време, и старание,
за да докажа, че за теб горя.
Дай ми шанс! От мене не страни!
Не унивай ти и не мълчи!
Ела отново и ме погледни
с най- прекрасните, добри очи!
Топлина си ти, която аз
искам да докосвам с любовта.
В очакване за тебе всеки час
е самота и тръпка, и мечта.
Да изгасне нежността, не бива!
Не бъди за мен случаен знак!
Нека има светла перспектива!
Жадувам силно да те видя пак!
© Асенчо Грудев Все права защищены