Откровение

7 окт. 2006 г., 22:08

Поэзия

693 0 5

Прости ми, че изцапах твоето пространство
на кротка самота...
толкова ранима станах изведнъж.
Нозете ми -
набоцкани от стръкчета трева,
крилете ми -
прогизнали от дъжд...
Очите ми -
превърнати в солени езера
от взиране напред да те съзрат
побраха всеки зов и радост, и тъга,
и всеки неизминат още път... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Откровение

Искате да прочетете повече?

Предложения