lonelyman (Златко Тошков)
58 99
18 авг. 2009 г., 18:11

Откровение 

  Поэзия » Другая
1093 0 4

Изкачвам старата пътека,

загърнат в сенки и мъгли

и вятърът бучи полека -

с теб двама тука сме били.

 

Високо в гордите дъбрави

отдавахме се на страстта

и от очите ти кафяви

струеше чиста любовта.

 

От нас извираше животът,

ний бяхме древни богове

и, устремени към Голгота,

превръщахме се в бесове.

 

Аз бях омаен, крехък нарцис,

ти беше Зевсов Ганимед

и доживотната ни орис

към грях ни водеше навред.

 

Сега години онемели

нашепват ми за младия човек,

изпълващ мислите ми цели -

да бъда с теб на Броукбек.

© Златко Тошков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??