Какво се случи, ти избяга.
Защо при мене не остана?
Аз не мога теб да забравя и
в сърцето ритъма си да забавя.
Невинно ме поглеждаш
и след мен се ти оглеждаш.
Студено е, снегът вали,
студено е в душата ми.
Остави ме на пътя,
с поглед ме изпепели
и ти отново прегърни.
Аз зная - далече си сега,
в живота ми настъпиха промени,
откакто ти от мен избяга.
Сега си с друг - целува, милва, уважава,
но знай едно -
споменът за теб остава,
до болка и до гроб прощава.
Миналото си спомни.
В настоящето бъди
и свят любовен сътвори,
в откровение отдъхни.
02.02.2008г. посветено
© Кирил Христов Все права защищены