Аз крача по пътя си стръмен
с приятели близки до мен.
И поглед далечен отправил -
уверен към светлия ден.

В ръце си разпалена нося
последната ярка звезда,
изгряла в надежди пресветли
над вечната мрачна тъма.

Протягам напреде до болка
изтръпнали, силни ръце
и трепне изгарящо в мрака
нещастното мое сърце...

И свидна мечтата омайна
от пурпур сред блясък - в лъчи,
заглъхнала нейде незнайна
изгрява над мъртвите сиви мъгли...


Стихотворението е моят поздрав до всички откровенци с пожелания за приятно прекарване на празниците и за нови творчески срещи по страниците на сайта "ОТКРОВЕНИЯ".
Христо Оджаков