25 нояб. 2021 г., 09:52

Откровения 

  Поэзия
498 0 0
Тежка мъка в душата си имам.
Аз дечица си нямам. Дечица.
Сам живея. В студената зима
се спомина жена ми Зорница.
Къшей хлебец на масата плаче.
Всеки ден аз живея насила.
От хиляда години съм мрачен.
В мен тъгата гнездо си е свила.
Няма кой да ми каже любими.
Няма кой да избърше сълзите.
Сам живея от двеста години
и линее сърцето в гърдите. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Все права защищены

Предложения
: ??:??