Обичта ми не се изразява във клишетата.
Не ти повтарям, че си ценен, без причина.
Не е и без значение дали си тук или те няма.
Обичам те! Какво ти има?!
Дали не е в наслагването на емоции?
Дали не е от времето... така меланхолично?
Дали не е в задрасканите страници, или в цвета...?
Дали не е в детайлите...? Комично!
Не е защото нямам избор.
Мога да избирам до безкрай.
Не ми е нужно. Важно ли е друго??
Но, по дяволите, кой да знай?!
Обичта ми не е нещо неетично.
Не е да се срамувам... Не се крия.
Така те чувствам. Нужно ли е друго?
Да. На теб какво ти има...?
© Джули Все права защищены
Интересен въпрос!Какъв е отговорът?
Хубаво е!