Лорелай (Люляк)
109 142
17 авг. 2007 г., 12:31

Откровено 

  Поэзия
537 0 3

Ела!
Докосни ме, открий ме...
Разгъни съвестта ми пред всеки!
Изречи през шепот моето име...
Запази желанията ми навеки.
Със себе си към Севера ме вземи,
запази ме, заледи ме с целувка...
Скритите тайни в мен намери,
изтрий от лицето ми всяка преструвка.
Ела!
Докосни ме, открий ме...
Наречи ме с име нежно...
Завинаги обичай ме...
Безнадеждно...
Ела!...

15. авг. 07 г.

© Люляк Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Всъщност трябва да уточня,че написаното не е провокирано от нещо преживяно,от истинска ситуация...просто в един слънчев ден ми се прииска да напиша нещо такова... :D Думите дойдоха отнякъде...и..просто седнах и ги записах...
  • Нищо не е завинаги, но нека дойде и се обичайте - колкото толкова.
  • Ела и просто ме обичай И това звучи добре нали? Чудесен е стиха ти!
Предложения
: ??:??