Аз мога да се преборя със себе си,
но ти винаги ще си изгубен...
някъде там... в спомените си!
Обвит в мъка и копнеж -
по нещо вече изгубено,
силует, който може би никога си нямал!
Да! Ще те забравя... ще те изтрия от сърцето си
и ще захвърля празния и вече смачкан лист - душата ми!
Не ми е нужна слабостта ти, позната ми е тя!
Не са ми мужни маски, за себе си ги запази!
Не се нуждая от спомени омайни... нещастни, в лъжа отровени!...