ОТКЪС ОТ МОЛИТВА
... но защото ми трябваха толкова много лета
да се върна при себе си, тоест – при своите мъртви
и отдавна от мене отишли си скъпи неща –
Вяра, Обич, Надежда – и торбичката им да закърпя,
аз се спирам сега на върха като вълк-единак
и гласът ми над снежната пустош по вълчи се вие.
Колко нощи баща бях и син на бездушния мрак?
Колко дни бях заключил душата си в тясна килия?
А във мен се кръстосваха пътища тъмни и зли
със пътеките Божи, които отвеждат към храма.
Как във благия поглед съзирах колчан със стрели? ...