5 дек. 2011 г., 15:38
Бе един спокоен
следобед от други много
и по пътя горски
тръгнахме отново.
Ту редуваха се думи,
ту тишина
и някак леко стана
на моята душа.
Надолу от нозете ни,
до голи веч корони на дърва,
бръшлянът, забелязах,
прокарал бе своите стебла - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация