Усетих аромата на изгубеното лято,

от някъде пристигна ненадейно

и както без мисли беше ми главата,

миналото с краски грейна.

Вдишвах и издишвах...

дори спирах и да дишам,

изживяното си с мирис да припомниш,

не зная как да го опиша.

Уханието далече е от тебе,

зад теб са твоите падения и борби,

но то дошло е, за да те погледа,

как ще те накара да те заболи.

Боли ли те или това е сладка болка?

Пиян до смърт, но с възвърната мечта,

че докоснал си се до отлитналата птица,

като си погалил откъснатите ù пера.