Отлежала тъга
Напих се... чашата с умора пресуших,
а надеждата от дъното изчезна.
Сега какво да правя ми кажи!
Как без нея сърце ще издържи?
И поръчвам си още сто грама умора.
А вътрешно искам чаша любов.
Но нали съм вече мъртво пияна...
Наливай! Да бъде дозата двойно голяма!
Та нали съм редовна клиентка
със малко лицемерие ме почерпи,
а може би омраза за украшение ...