5 дек. 2007 г., 12:30
Едно ли беше утро, в което
едва разбирах, че съм жива,
лежах и точките фиксирах
таванно станали красиви.
До мене пепелници, плезили
по цели нощи миризлив език,
сега поспиват до главата ми
с бутилки, празнени за миг.
Един ли бе проточен ден,
в който работно замаскирана
говорех, ходех все в плен
на мъка ескалирала. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация