Спънах се! Бутнах буркана с целувки,
разпилени по пода лежат.
Съмна се... Бутнах буркана с целувките
дето сбирах по целия свят.
Все се канех на рафт да го сложа
този мои запáс зимнина.
Хайде утре! - пак, ще отложа.
Ето днес го сритах с крака,
а усмивките дружно край мен
се понесоха в топла дъга.
В синевата на летния ден
ме докосваха нежно една по една
и си тръгваха тихо накрая,
полетели над злачен бръшлян...
Ще се върнат ли пак? Ах, не зная!
Ще ги чакам с отворен буркан!
© Хари Спасов Все права защищены