И търсиш ли ме
под небето в силен
здрач, и не намираш
мен стар и вече пиян.
Изхвърлил себе си
и бос над чуждата земя,
дебна из своята съдба
с цигара в ръка.
В главата бели птички
хвъркат едвам, чакат
и линеят над един
бутнат храм.
Оставили борбата в
някоя захвърлена
молитва с плач и
чакат, чакат своя
край.
© Виктория Тенчева Все права защищены