Пресъхна неочаквано лагуната на любовта ти...
Последните кристали от сапфирите на навика - блестят...
В обичта на прилива е късно да повярвам,
а пясъчните замъци на чувствата се срутиха със поривите на страстта...
Оголиха кореми като мъртви риби дюните.
Черупките на мидите захлопнаха неказани слова...
Утихна вятърът и чайките замлъкнаха като пред буря,
която ще засипе миналото с прах...
Не стигнаха живителната глътка на прибоя
раците на чувствата...
Недоверчиво - слънцето безмилостно очите им изпи.
В далечината някъде играеха обреден танц акулите ...