Давай! Вземи копнежите ми и повярвай, че са твои.
Вземи мечтите ми, направи ги свои.
Пей с мен песните на моята агония,
но знай - очите ти не мога да отворя.
Ти претопи себе си и отля момиче,
което не познавах.
С чужд вид обожаваш да се кичиш,
но аз душата си не ти продадох.
Така че... вземи дрехите ми, честата усмивка,
вземи и името ми, ако щеш.
Но пак ще си останеш жалката отливка -
мен и душата ми никога не ще да разбереш...