6 нояб. 2005 г., 20:14

ОТМИНА 

  Поэзия
744 0 0
Ръце заравям във пръстта,
Погребвам първата любов.
Отиде си във вечността,
тихо, в безнадежден зов.
Остави спомени невнятни,
живот и смърт, обич и болка.
И в миговете непонятни,
да се питам – още колко?
Дойде, огря и си отиде,
така силна и толкова желана.
Преди да видя тя отмина,
оставила открита рана. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Корнелия Гинина Все права защищены

Предложения
: ??:??