Отминал сезон,
отминало приказно лято.
Отминал нежен зов,
отминали птици в ято.
Отминал празничен ден,
отминал от мен.
Отминали летни нощи,
отминали удари мощни.
Отмина една любов,
отмина от моя живот.
Аз ли я пуснах?
Тя ли си тръгна?
Отмина раят неземен,
отмина приказка мечтана.
Отмина този миг чудесен,
когато бях истински желана.
Отмина, но в мен остави
дълбоки, неизлечими рани.
Отмина като нежна стихия,
но душата още боли я!
Отмина чаканата нежност,
прероди се във вечност.
Над сините небеса,
ще царува към теб ЛЮБОВТА!
© Евелина Велинова Все права защищены