12 июл. 2009 г., 15:22
Ще ме откриеш някой ден,
приседнала в съня ти,
светът е малък – всъщност,
отминала жена веднъж се среща.
Мълчанието ми пак ще диша
от оня кислород небесен,
дъждът във теб ще се оттича
с предесенния вкус на самотата.
Навярно тъй до края ще ме помниш –
измислица със лунен образ,
а аз в съня ще те оставя
по-истински, отколкото си бил.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация