Отлита младостта! Годините ни отминават.
Отдавна е забравен детският ни смях
Очите и ръцете, и телата остаряват
и никой не копнее днес за тях.
Лежат започнатите плетки
за малки и големи внуци.
Толкова тарлъчки и жилетки
излизаха под иглените звуци!
Убиваме си времето със спомени,
запазени във прашните албуми.
И уморени, примирени и спокойни
галим с пръсти образи и думи.
Тежи ни самотата. Тъжно ежедневие -
и броят на роднините ни намаля!
Остава ни единствено да водим дневник
за капките сълзи, които пак валят...
© Станислава Все права защищены