1 июл. 2011 г., 01:15

Отначало 

  Поэзия
750 0 6

Искаш ли да почнем отначало...

но не с “здравей”  и не със имена.

А да ти кажа колко е боляло

там, където ти стоиш сега.

 

Да чуеш колко силно съм обичала

и как се молех нещо да ме спре,

когато на червено съм пресичала...

без мисъл... като мъничко дете.

 

И с всяка крачка повече пропадах.

Да търся изход все събирах сили.

А после само с “още ден” отлагах -

най-пошлото намирах го... красиво.

 

Разбираш ли, че колкото и да бягах -

накрая пак за още се обръщах.

В легло от тръни всяка вечер лягах

и входната врата веднъж не тръшнах.

            ..................

Но с времето се учим и променяме.

Днес сякаш гледам в ново огледало.

В очите ми изписано е: “Вземай ме!”

 Е, искаш ли да почнем отначало?...

 

 

© Елица Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??