Отнесе те, а толкоз го обичах...
и влюбена във него бях...
Така невинна и различна
се чувствах във водите, на брега...
А как сега да го прегърна,
как да го гледам с онзи блян,
когато тебе то обгърна,
без жал затвори те в капан?
Сега си сам, другари нямаш.
Не тропва твоята врата.
Ненужен никому, но вярващ,
във Бога с упование си взрян... ...