9 дек. 2011 г., 09:31

Относително 

  Поэзия
467 0 0

Ако решиш да дириш корени на злото

сред мрачните дъбрави на душата си,

която уж познавал си до вчера.

Ще си преборил същото до някъде...

Не подир твойта тленна смелост,

а подир твойта съвест крехка!

 

Защото е тъй трудно да признаеш

дори пред себе си единствено.

Но ако престрашиш се само,

ще видиш бъдеще сред свойто минало!

 

Тогава ти ще имаш пак насоката,

макар все още силно непонятна.

Но непонятността не ще е дирята порочна.

Нито пък твоята несигурност ще е терзание.

 

Тогава всяка изтерзана умисъл

ще да премине в новото прозрение.

Тогава ще замреш от удивление,

когато сам изпиташ съжалението,

щом зърнеш кльощавото тяло

на пошлата човешка мерзост!

© Просто Някой Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
  • Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...
  • В строках я переплету жизнь Пацан пошёл, путь в темноте В нем поселилась харизма спотыкаюсь в время ...
  • Уже двадцать первый век, где разумный человек, я искал его везде, но не встретились нигде. Вошёл в б...

Ещё произведения »