Повторения, обяснения и пак нищо;
иска ти се всичко да изригне, да се освободи,
зимата започна - нищо лично,
ела, топлина поне малко подари!
Говорят хората, не спират, а ти мълчиш;
викат, смеят се, а ти - зад маската;
да, маската, с нея дори май вече спиш;
ставаш и продължаваш,на никъде вървиш
Музиката звучи- само тя остана,
а беше време, май нещата бяха по-различни;
почти заспивам, дилемата – голяма;
маската отново - отговарям ви “нещата са лични”...