Ще се срещнем някой ден след години
и за поздрав ще подам ръка.
Не, просто няма как да те подмина
ще се спра, за да те поздравя.

Ще те питам как живееш, дали си доволен,
мечтите си дали си осъществил.
Надявайки се старият ти живот охолен
много да не те е променил.

И отново ще ме убиваш нежно с усмивка,
ще стиснеш приятелски моята длан.
Отново ще се срещнем след дълга почивка
и усмивка от моите устни и аз ще ти дам!

Ще те погледна с очите, които преди
ровеха до дъно в твоята душа.
Не ще открия там от себе си следи,
но нищо - нали се срещаме сега!