Липсва ми дивото в тебе, природо.
Слънцето да заиграе по мен,
да ме изгори между сенките листни,
да потръпна от страх пред простотата ти.
Потънах в теб, без да съм те докоснала.
Като наркотик ме обзе
и почувствах как ме обгръща силата ти,
събудила отново вълчото в мен, без да съм искала.
Мислех, че градският шум е убил в мене горското.
Мислех, че сивото е погребал цвета ти,
но абстиненцията хвана сърцето ми
и забравих коя съм станала. ...