4 мар. 2013 г., 10:28

Отново да повярваш в пролетта 

  Поэзия
891 0 25

---

 

Кой да знае...
по тихите пролетни друми,
в недолюбени нощи на градския хлад,
ти усмихна отново страните ми румени
и напълни очите с красив звездопад!

Кой да знае...
тогава небето се сведе
и посипа жадувани мъжки слова
и мъглата се сви, а двурогият свредел
на луната — из наш'те сърца заснова.

Кой да знае...
ти дръзко удави паважа
в най-дълбоките, влюбени тъмни очи.
Под фенерите — улични светещи стражи —
всеки спомен за прежна любов заличи.

Аз не вярвах...
но ето — поредната сутрин
ме събужда в уюта на твоята гръд.
И не мисля за вчера. Не мисля за утре.
Семена, любовта възродили, кълнят...

 

---

© Станислава Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??