30 сент. 2017 г., 00:17
Отново Любов
Много е малка, плаха и скрита,
стрита в оголена, тиха душа.
Име ѝ липсва. Живее в очите.
Тя е чудесна, но няма крака.
Устни до устни. И мека целувка.
Чувства се чуват. Сърцата летят.
Длани, пияни от розова случка,
дяволски планове пак ли кроят?
Дрехите падат. Туй е закона!
Аз ли го писах? Мисля, че не.
Луда наслада! Звъни телефона...
Вдигам... Треперят ръце...
Вън се провика разгонено куче.
,,Тихооо!!!’’, го сряза нощта.
То се разбяга! А аз го улучих!
После творих с Любовта...
© Димитър Драганов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря за добрите думи!
-
Честит празник, Мите! Бъди все така вдъхновен и ни радвай!
Прекрасен стих! -
Благодаря ви, г-жо Филипова! Радвам се, че моето произведение ви е харесало.
-
Силни емоции изразяват тия лаконични изрази,а ритъмът ти е перфектен,Митко!Хареса ми,сякаш рисуваш картина със скоростта на даровит художник...
-
Благодаря! Поздрави и на вас!
-
Много интересно, Митко! Поздрави!
-
Благодаря ви, Маргарита и Веси.
-
Оригинален си, Мите! Браво!
-
Много финно! Браво!
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
