Инчето (Ива)
34 83
16 дек. 2007 г., 13:43

Отново не успях 

  Поэзия » Любовная
1180 0 9

Онази вечер аз отново те видях със нея.

И от тогава, загледана някъде във мрака, виждам само вас.

Как докосваш нейното лице,

как прокарваш пръсти през косата й,

как нейните устни се впиват в твоите отново и отново.

И след всяка ваша целувка дъхът ми спира,

сърцето ми едвам събира сили да тупти.

Но аз те виждам там във тъмнината.

Гъст облак от дим очертава контурите на лицето ти.

И аз усещам, че и ти ме гледаш, но...

Защо мълчиш, защо не идваш ти при мен?

Ти се обръщаш и отново нежно я прегръщаш.

И аз прехапвам устни пак от болка.

И усещам соления вкус на кръвта, изтичаща от моята уста.

Избърсвам я и продължавам да те следвам с поглед,

но твоят от мене бяга и гледа встрани.

И ето, ти си тръгваш, след тебе тръгвам и аз.

Не ме интересува, че тя е зад теб,

аз трябва до последно да те гледам,

трябва най-накрая да говоря с теб.

Но някой ме блъска - аз падам и стоя сама на земята

и виждам как ликът ти се губи в тълпата.

Вече те няма.

Загубих те и този път!

© Ива Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??