tuik (Атанас Спасов)
37 54
25 февр. 2006 г., 19:59

Отново сам... 

  Поэзия
828 0 6
Отново сам,
захвърлен от света като ненужен отпадък,
отново сам,
бягащ от себе си...
свиканах с това.

Потънах във болка,
и виках, крещях и се молих аз за промяна,
потънах във болка,
но нямаше кой да ме чуе...
свикнах с това.

Забравих да чувствам -
нямаше смисъл аз да усещам омразата
забравих да чувствам,
станах безличен...
свикнах с това.

Днес се събудих,
осъзнах, че вече не дишам, не живея;
днес се събудих,
разбрах за смъртта си...
свиканах с това.

Бях свикнал преди,
не ми пречеше моята смърт,
не исках да се боря със нея...

© Атанас Спасов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • С ЛОШОТО ЧОВЕК НИКОГА НЕ СВИКВА. САМО ГО ПРИЕМА КАТО ЕТАП ОТ ЖИВОТА СИ. ПОДСЪЗНАНИЕТО ВИНАГИ ОЧАКВА ПРОМЯНА И ТО ПОЛОЖИТЕЛНА. ПОЖЕЛАВАМ ТИ ГО! СТИХОВЕТЕ ТИ СА СИЛНИ. ОТ МЕН - 6+
  • най-страшно е ко гато разбереш,че е умряла душата ти!



    Ужасно чувство наисина!
  • Съживи сърцето си,не свиквай с болката,напротив - отпрати я и отново се усмихни на живота!!!
  • Страшно много ми харесва, можеби защото точно описва начина по който се чувствам.
  • Страшно много ми харесва, можеби защото точно описва начина по който се чувствам.
  • Не съм съгласна да свикваш с "това"! НО ми харесва стихото ти! 6
Предложения
: ??:??