Последните минути отброявам
преди да срещна своята Кралица
в нозете бели, на която падам.
А времето е разтеглива единица...
Отлично знам, че с нея ще е миг
напук на вечностите във момента от минути...
Какво е времето? Дали не е то стих
прочетен ни от ням и чут от глухи?
Но виждам, че дълбоко заорах -
Надежда отговори да открия нямам.
Жадувам устните ти, как жадувам тях,
и в плен на размисли... стоя и чакам... ...