ОТНОВО ЗА БЪЛГАРИЯ

Българийо, за тебе няма завет!

Прекършваха те люти ветрове!

И злите погледи за миг не те оставят...

Живяла си така от векове!

А си земя, създадена от Бога!

И нощем да те грее светлина!

В теб има изобилие от Рога

и шанс да си Витрина на свата!

Какви ливади и полета -

в теб никнат всички семена!

Ти си като дъгата на небето -

една красавица на стремена!..

Макар че имаш  всичко  под небето,

едва стоиш на своите крака!

Народът ти живее най-проклето...

Не го докосва Божата ръка!

Наказана си с хора завистливи...

Те само грабят всичко и рушат!

Затуй и багрите ти стават сиви!

И към провала ти проправят път !

О, тука на света е кръстопътят!

А може би и пъпът на света!

Ний като агнето водата мътим

на глутницата вълци  на света...

От манията ний да ръководим

и ний да сме най-важни на света,

не сме ний като другите народи...

Забиваме си ножа във гърба!

И не напразно сме били във  робство!

И как  е страдал нашият народ...

Тук всеки гледа своето удобство!

И гледа своя мъничък живот!

Търгуваме честа си за изгода!

На никакви канони не държим.

Затуй нещастието ни се плоди...

И все по рачешки вървим!

Лъжата е по-силна от морала...

На Бога и светците не държим!

И, вместо хора, ний сме „ала-бала”,

на постулати свои  не стоим!

А ние инак сме способни хора!

Без да ни искат,  даваме акъл!

Все гледаме на чуждото във двора...

И там акълът ни е отишъл!

Но има  в нас и нещо благородно...

Не сме  съвсем коварни подлеци...

Излезнем ли навън, международно,

ний  там  доказваме, че сме  творци.

Отвътре българските ни раздори

са идвали  бедите ни до днес...

Таз страница ще трябва да затворим

и по-натам да заживеем с чест !

Раздорите са били наш'та грешка!

И всичко ни е идвало от там...

О, трябва да общуваме човешки,

да не навеждаме чела от срам!