В прегръдките на нощта и споменът заспива,
сънят краде погледа, вперен в тъмнината жива.
Безмилостно стяга душата между четирите стени,
негодува в тишината, реалността набързо да смени.
Колкото по-далече е утрото, то и сънят е по-кратък
и ако не го запомним – все остава някакъв отпечатък.
© Никица Христов Все права защищены
между мечтания и нереален свят
и този с прозаична делничност обсипан...