11 апр. 2021 г., 22:41

Отпуска 

  Поэзия » Свободный стих
544 1 2

От живота взех си отпуска -

отпуснах се,

напих се и напуших се;

Между сега и после

лутам се;

Без срам признавам си -

изгубих се..

Пак вървя

по парапети

и залитам,

с пируети

и заливам

си сърцето

с обещания

невзети - 

подаяния

от тези,

чийто камък е перце -

хвърлят го, и той полита

със най-лекия ветрец;

А на мене ми оставиха

проскубани криле;

 

Анатема за думите ви -

хвърлени - трохи за гълъби;

Глуха съм – мълчете!

Приберете си ръцете!

От ласкателства пестете!

Закопчайте джобовете!

Мен това не ме вълнува...

На храна за чуждо его,

веч не ще да се преструвам.

© Доротея Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много категорично и истинско, съпроводено с мъничко тъга, но силата на духа,ще я превъзмогне! Честита Цветница!
  • Бях забравила "онова", което препуска по редовете ти, то те прави толкова отличима, но не само върху листа...
Предложения
: ??:??