Тя е необяснимо щастлива тъга,
с очи приковаващи, поглед особен.
Вълните газеща или далеч от брега,
сякаш в морето се взира в очакване
нещо изгубено, някой да се върне от там
и да я отведе най-сетне със себе си.
Тя е отсъствие, пълно с копнеж
и без думи ти описва отдаденост
Поражда желание да бъдеш любов
с онази вярност до лудост, мечтание.
Да бъдеш онзи очакван, жадуван
ти се иска, света да обърнеш...
Но не си.
И си обречен още на тръгване.
А тя е тук, но далеч отпътувала.
© Надежда Тошкова Все права защищены