Отражение

20 янв. 2008 г., 20:06

Поэзия

615 0 2

Болка ужасна гърдите ти раздира
и страшен писък в ушите ти звучи,
грозно грачи и заканно ти повтаря,
че това вече не си същият ти.

Момиче насреща в огледалото плаче,
сълзи реди без да може да спре,
а аз не знам какво да й кажа,
за да се почувства по-добре!

Защото нейното "аз" я убива,
отвътре с ножове остри я дере,
и милата, без сили накрая остава,
без нищо остава, без дори да разбере.

Ето, така за миг всичко изчезва,
погледът стар изведъж се замъгли,
парата по огледалото я няма,
а момичето още там стои...

Тогава видях себе си в нея,
аз бях момичето, умиращо в тъга,
мои бяха болката и крясъците,
моя беше всяка една сълза...