Водата се откъсва от брега
под лепкавите звуци на камбаните,
от този черен плаж ще събера
на думите - отливките измамни,
на спомените - сухите весла
и всяко ударение и драма,
със камък на врата, ще потопя.
На дървения под трепти
една минута, малко потъмняла.
Вземи я. И лицето ми вземи.
И времето от спящото ми тяло,
следите си от моите коси ...